Първият човек на Луната Нийл Армстронг почина Още спорт Зона без спорт

Първият човек на Луната Нийл Армстронг почина Още спорт Зона без спорт

Става военен пилот, прави 78 полета, награден е с авиационен медал и две златни звезди. Е включен в група пилоти, изпитали северноамериканския ракетен самолет X-15. През 1962 г., след като премина тежък конкурсен подбор, той стана член на групата на астронавтите на НАСА.

Тази хипотеза също така обяснява защо Луната е бедна на желязо и летливи елементи. Друга хипотеза предлага обяснение на произхода на Луната чрез съвместното ѝ зараждане със Земята от първичния диск в Слънчевата система. По този начин обаче не може да се обясни диспропорционално малкото количество желязо на Луната. При своето движение в Слънчевата система Земята и Луната обикалят около общия си барицентър (или общ център на масата), който се намира на около 4700 km от центъра на Земята (на дълбочина около 1650 km) в посока към Луната. В резултат на това движението на Земята по орбитата ѝ е ексцентрично. Отличителна черта на обратната страна на Луната е почти пълната липса на лунни „морета“ – базалтови равнини с ниско албедо.

Небесната височина на Луната варира в същите граници като Слънчевата и зависи от земните сезони и лунната фаза. Например през зимата в северното полукълбо Луната е най-високо над хоризонта при пълнолуние. Различни части от Лунната повърхност са осветени в зависимост от взаимното разположение на Земята, Луната и Слънцето, което води до наблюдаването на лунни фази от земната повърхност. Границата между осветената и неосветената част на Луната се нарича слънчев терминатор. Нийл Армстронг участва в експерименталната програма X-15 и мисиите Джемини 8 и Аполо 11.

Нийл Армстронг

Тримата са наградени с Президентски медал на свободата и Златен медал на Конгреса, а Армстронг получава и Космически медал на честта на Конгреса на САЩ. Преди него само Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, без да извършват кацане на него. След като участва в програмите на Военновъздушните сили за пилотиран космически полет „Man In Space Soonest“ и „Boeing X-20 Dyna-Soar“, през 1962 година Армстронг се включва в Астронавтския корпус на НАСА. Извършва първия си полет в космоса като команден пилот на „Джемини 8“ през март 1966 година, ставайки първият цивилен астронавт на НАСА с полет в Космоса. Първият космически апарат, кацнал на Луната, е съветският Луна 2 (1959 г.), а първите фотографии на невидимата от Земята страна са направени от Луна 3 през същата година.

Човекът и Луната

17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън – отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи първи на лунната повърхност. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на Аполо 8 и на основния – на Аполо 11. На специална пресконференция, ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.

Любопитен е фактът, че инклинацията на лунната орбита и наклонът на оста ѝ обикновено се посочват като „често изменящи се“. В тази връзка трябва да се добави, че инклинацията на лунната орбита се измерва спрямо екваториалната плоскост на Земята, а наклонът на оста на въртене се измерва спрямо нормалата на орбиталната плоскост на Луната. За повечето естествени спътници, но не и за Луната, тези параметри са стабилни. Луната извършва една пълна обиколка по орбитата си за 29,5 дни. За един час Луната се придвижва на фона на звездите на около 0,5° или един неин видим диаметър. Специфичност за наклона на лунната орбита е, че той е по-близък до този на еклиптиката, отколкото до наклона на земната екваториална плоскост, за разлика от повечето останали естествени спътници.

• Така в далечното бъдеще ще се наблюдават само частични затъмнения.
• Той продължава да лети, пилотирайки собствения си лек самолет.
• Някои елементи като урана и тория са радиоактивни, но под въздействието на космическите лъчи се отделя допълнително количество радиация като гама лъчение.
• Човек стъпва за първи път на лунната повърхност на 20 юли 1969.
• На 15 години започва да взима уроци по летене, а на 16 получава разрешително за пилотиране.

(18+) Ето я голата ергенка Мартина

Всъщност обратната страна на Луната е най-защитеното от земни радиовълни място в Слънчевата система и към 2005 г. Се разработват планове за построяване на радиотелескоп там. През 1947 година Армстронг започва да следва авиоинженерство в университета „Пардю“ в Уест Лафайет.

Теди Цветкова с интерес научи, че голфът е първият спорт, който е игран на Луната. Това прави американският астронавт Алън Шепърд при полета на “Аполо 14” до земния сателит през 1971 г. В една от малкото си публични изяви Армстронг разкритикува решението на президента Барак Обама да прекрати плановете на НАСА за нови мисии до луната и го нарече “унищожително” за американската космическа програма. Японската сонда Кагуя открива отвор на повърхността на Луната, разположен недалеч от вулканичното плато Хълмове на Мариус. Входът на тунела се намира в района на вулканично плато, получило името Хълмовете на Мариус. Диаметърът на отверстието е около 65 m, като според оценките на учените тунелът продължава поне на 80 m под лунната повърхност, а широчината му достига до 370 m.

На 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 мин. Той се завръща в родния си щат, където започва да преподава аеронавтика в университета в Синсинати. Той продължава да лети, пилотирайки собствения си лек самолет.

Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на извънземна почва. Като командир на американския космически кораб “Аполо 11”, той стана на 20 юли 1969 г. Счита се, че общото количество вода на Луната е от порядъка на 1 km³ (вж. (1) за повече информация). Водата може да се използва в бъдещите пилотирани мисии до Луната https://palmsbet-bg.net/ за питейни нужди, за получаване на кислород и за гориво за космически апарати (след разграждане до водород и кислород, използвайки слънчева или атомна енергия).

Апаратът на ЕКА SMART-1 е изстрелян на 27 септември 2003 г. Той изследва лунната среда и създава рентгенова карта на Луната.23. Луната, особено непосредствено след зараждането на Слънчевата система, е била бомбардирана от много комети и метеорити. Слънчевата енергия разгражда водните молекули на атомен водород и кислород, които напускат Луната и отлитат в междупланетното пространство.

Нийл Армстронг получава повиквателна за служба във Военноморския флот на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола, Флорида, като получава квалификация за кацане на самолетоносачите „Кабот“ и „Райт“. На 16 август 1950 г., две седмици след своя двадесети рожден ден, той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС“16 и звание мичман (във флота на Съединените щати – първо офицерско звание). Първи полет с екипаж до Луната с ракета-носител Сатурн V на 21 декември 1968 г. Първи полет с екипаж около Земята на 11 октомври 1968 г. Името на Армстронг, както и името на Юрий Гагарин, е вписано в историята на човечеството.

На 15 години започва да взима уроци по летене, а на 16 получава разрешително за пилотиране. През 1962 е избран за астронавт в програмата на НАСА за мисии до луната “Аполо”. 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън – отговорен директор по екипажите в НАСА. Човек стъпва за първи път на лунната повърхност на 20 юли 1969. Някои считат тази дата за кулминацията на космическата надпревара между САЩ и СССР.17 Първият астронавт, стъпил на Луната, е Нийл Армстронг – командир на американската мисия Аполо 11.